Съпругата на арх. Николай Ненов, създателя на курорта „Албена“, дари негови проекти, скици и снимков архив на Националния институт за недвижимо културно наследство, съобщават от там.

Райна Ненова предостави на института и два неосъществени проекта – за курорт „Албена – юг“ и за планински хотел в същия стил.

Оригиналните чертежи и макети са изчезнали преди промените през 1989 г. Достигат до наши дни само благодарение на съхранените от семейство Ненови десетки диапозитиви и снимки.

„Албена“ е архитектурна и технологична иновация за 1970-те години с пирамидалните си форми, изградени по индустриален едропанелен метод. „В началото повечето колеги на Николай отхвърляха идеите му, наричаха го фантазьор и мечтател. Туристическият наплив от бившия соцлагер обаче доведе до държавното решение за строителство на комплекса през 1966-а. После доста хора се състезаваха кой е допринесъл повече. Истината е, че единственият човек, който го подкрепяше от първия момент, беше конструкторът Петър Михайлов“, разказва съпругата. Щом арх. Ненов мисли, че такава сграда е възможна, аз ще го докажа с изчисления, упорствал инженерът. Курортът е открит тържествено на 24 август 1969-а.

Подобно на античните и ренесансовите творци, арх. Ненов е пленен от златното сечение и му посвещава изследвания и проекти. Чрез „Албена“ иска да създаде сгради с „божествените пропорции“, вписани в пейзажа на брега и лонгозната гора на резервата „Балтата“. Негови предшественици са три хотела в „Слънчев бряг“, построени експериментално през 1964 г.

Френска делегация пристига в България, за да преговаря за едропанелната технология, но се оказва, че тя е неизпълнима за тамошната индустрия. Макар и без ноу-хауто на Ненов, хотели със същия силует са построени малко по-късно в курорта Гранд Мот в Югозападна Франция.

Преди две години „Албена“ и Гранд Мот вдъхновиха международно изследване на български, френски, румънски и молдовски архитекти.

Предназначени за по-заможни туристи, френските летовища по бреговете на Средиземно море и Атлантическия океан се появяват в края на XIX и началото на ХХ век. Модата и архитектурата на курортните вили бързо са заимствани в градовете на изток, по черноморското крайбрежие. През втората половина на миналия век от изток на запад пък се пренася идеята за хотелите за масов туризъм. Френският архитект по историческите паметници Бернар Тулие определя тази двупосочност на тенденциите като ярък пример за културните влияния в европейското пространство.

В началото на нашия век „Албена“ е класиран сред 10-те най-значими архитектурни постижения на ХХ вeк в България. През 2010 г. Гранд Мот е обявен за културно наследство от миналото столетие.