Предложението на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ за освобождаване от държавни зрелостни изпити (ДЗИ) на ученици със среден успех 5.00 от 10., 11. и 12. клас породи редица реакции сред образователните среди в страната. Пред Про Нюз Добрич образователните експерти Надежда Иванова и д-р Камелия Койчева изразиха категорична позиция в защита на матурите като обективен инструмент за оценка на знанията на зрелостниците.

„Когато предприемаме реформи в образователната ни система, особено в средното образование, те трябва да са добре обмислени и вследствие на едно много сериозно обществено обсъждане, на един много сериозен експертен дебат, в който не питаме просто случайни 4000 човека, хора, които нямат общо със самата система“, коментира Надежда Иванова, директор на Частно основно училище „Мария Монтесори“ и Частна профилирана гимназия „Райко Цончев“ в Добрич.

Тя е категорична, че децата не трябва да бъдат изцяло освобождавани от матури, ако успехът им е над мн. добър (5.00). „Много добре знаем, че има дисбаланс в образователната ни система и оценка в една елитна гимназия и в училище в малко населено място или с друг профил е съвсем различно нещо. Точно затова са измислени национални външни оценявания и държавни зрелостни изпити, защото в крайна сметка децата минават под една „летва“, която е еднаква за всички и тогава най-ясно се виждат реалните познания на ученика“, каза Надежда Иванова.

„Държавните зрелостни изпити поставят един много ясен и обективен критерий, който е общ за държавите и който дава представа за нивото на знанията, уменията и компетентностите на завършващите от даден випуск. Затова аз съм привърженик на задължителните държавни зрелостни изпити“, сподели д-р Камелия Койчева – председател на Постоянната комисия по „Наука и образование“ в Общински съвет – Добрич и преподавател в Колеж Добрич към Шуменския университет „Константин Преславски“.

Тя смята, че мнението на родителите, които са участвали в анкетата на синдикат „Образование“, е мотивирано от това учебният процес да бъде облекчен за тези, които имат максимални резултати, но е против идеята, защото „оценката в различните училища е субективна и тя се дава от един преподавател, независимо от критериите, които са обективни“. Д-р Камелия Койчева допълва също – „Тестовете, които се изработват за ДЗИ, и въпросите, които са подготвени, независимо дали са за избор или са отворени, са абсолютно обективни. На база на тези тестове ние можем да се произнесем наистина на какво ниво са нашите зрелостници“, коментира университетският преподавател.

Надежда Иванова посочва също – „Промени 'от днес за утре' само разклащат и без това натоварената система, подкопават авторитета ни и изкуствено нагнетяват напрежение сред родители, ученици и преподаватели. Не е нормално преподавателят да не знае какви ще са изискванията догодина.“ Тя смята, че учителите подготвят децата за знания, за живота, за прилагане на наученото, но се изисква и да ги подготвят и за зрелостни изпити – бариери, които всеки ученик трябва да премине. „Едно е да го готвиш за матура, друго – за обща култура, трето – за друг тип изпит“, посочва тя.

Според д-р Камелия Койчева, държавният зрелостен изпит (ДЗИ) има пряка връзка с университета, тъй като служи като обективен критерий за прием във висшите учебни заведения. „Като университетски преподавател подкрепям ДЗИ именно поради тази обективност – той дава на университетите основание да приемат студенти на база резултатите от изпита. Ако липсваше унифициран стандарт като ДЗИ и се разчиташе само на оценки от училища, щеше да се налага връщане към масови приемни изпити“, казва д-р Койчева.

„Според мен предложението крие рискове, включително възможност за отваряне на врата към корупция в средното образование – нещо, което в никакъв случай не бива да се допуска. – споделя Надежда Иванова – Наблюдава се тенденция някои родители да се опитват да диктуват процесите по недиалогичен начин. Родителят трябва да е активна част от училищната общност, но решенията следва да се взимат в партньорство, а не под натиск. Диалогът е важен, но това не означава, че родителите трябва да определят правилата еднолично“, категорична е Надежда Иванова.