Пълна Огледална зала „Нели Божкова“ посрещна писателя Захари Карабашлиев на среща-разговор, посветена на най-новия му роман „Последният ловец на делфини“, която се проведе на 28 януари в Добрич.

Срещата се състоя в Огледална зала „Нели Божкова“ и събра многобройна публика от читатели и почитатели на съвременната българска литература. Събитието беше организирано от Регионалната библиотека „Дора Габе“ и издателство „Сиела“.

„Истинската, голямата награда е, когато читателите влязат в библиотеката, търсят твоята книга, четат я, препоръчват я и тя продължава да живее в съзнанията и сърцата им. Това е наградата“, каза Захари Карабашлиев пред публиката в Добрич.

Авторът подчерта и личната си връзка с региона, като сподели, че по бащина линия е добруджанец и че детството му е силно свързано с този край. Той разказа за работата си по романа „Последният ловец на делфини“, който продължава разговора за болезнените и често премълчавани страници от българската история.

„Всичко, което съм писал, е базирано на реални факти. Няма нещо в книгата, което да не се е случвало“, заяви Карабашлиев, коментирайки историческите пластове в романа и работата си с архивни материали и документи.

По време на срещата писателят обърна внимание и на темата за делфините, която заема централно място в книгата. Той подчерта, че описаното за живота и общуването на делфините е резултат от задълбочени проучвания и научни данни, а не художествена измислица.

Разговорът с публиката засегна още въпросите за историческата памет, неизречените семейни истории и ролята на литературата в съвременното общество. „Книгите не могат да оправят държавата, но могат да ни направят по-чувствителни – да разпознаваме злото и безразличието, когато ги срещнем в живота“, каза още авторът.

Срещата премина в атмосфера на активен диалог и интерес, като мнозина от присъстващите се включиха с въпроси и споделяния.

Събитието беше част от инициативата „Литературни пространства – ДобриЧете“ и проекта „Добруджа – културен компас: традиция, съвременност и общност“, в рамките на дейност „Добруджански хроники. Библиотеката – памет за културно-историческото наследство на края“. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз по Компонент „Социално включване“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“.