Недостигът на работна ръка в земеделието остава сериозен проблем в Добруджа, а възнагражденията в сектора варират в широки граници – от 1600–1700 лева до 3000–3500 лева месечно. Това коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, по повод търсенето и цената на кадрите в бранша.

По думите ѝ нивото на заплатите зависи основно от това колко ценен е конкретният служител за стопанството, каква работа върши и доколко е полезен за фирмата. „Има помощен персонал, при който задълженията са по-ограничени, но има и хора, без които работата просто не може да върви. Затова и възнагражденията са толкова различни“, посочи Жекова.

Най-трудни за намиране са т.нар. широко специализирани кадри – хора, които могат да работят с различни видове техника и да бъдат използвани както при сеитба, пръскане и торене, така и при работа с комбайн. „Образно казано, това са дялани камъни – можеш да ги качиш на всяка машина. Те са най-ценните“, обясни тя.

Според нея в сектора има и служители с необходимите документи, които обаче отказват да изпълняват определени дейности – например работа с препарати за растителна защита или управление на комбайн. В тези случаи работодателите са принудени да търсят тясна специализация за тях, което намалява гъвкавостта на стопанствата. 

Трактористи и комбайнери в област Добрич с 1500 лв. заплата, повече от професор в ДЗИ

„Мултифункционалните кадри са безценни, защото в реалния живот хората се разболяват, отсъстват, а работата не може да спре. Когато нямаш заместник, проблемът е огромен“, подчерта Жекова.

Тя допълни, че в последните години в Добруджа все по-рядко работодателите в земеделието изпращат работниците на трудовата борса през неактивния период на годината. „В бранша вече се наложи практиката да задържаш хората си, а не да разчиташ, че лесно ще намериш нови. Много малко фирми си позволяват да спекулират с идеята, че кадри ще се появят от само себе си“, каза още председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

По думите ѝ тенденцията е ясна – който иска добри и надеждни работници в земеделието, трябва да е готов да плаща адекватно, защото конкуренцията за кадри в региона става все по-ожесточена.