На 2 февруари в българската народна традиция се отбелязва Петльовден – обреден празник, посветен на здравето, силата и закрилата на момчетата в семейството. Денят е известен и с различни наименования като Ихтим, Петеларовден и Кокошкин ден, като обичаите се изпълняват най-вече в Източна България.

Според традицията рано сутринта в двора на дома се коли петел, обикновено червен, като с кръвта му се прави знак на портата или на челата на момчетата за здраве и предпазване от болести и зло. Главата на петела често се заравя в земята, а от месото се приготвя курбан, който се раздава в семейството или на съседи.

Петльовден е свързан и с историческа легенда, според която майките спасявали синовете си от насилствено отнемане по време на османската власт, като жертвали петел вместо дете. Затова празникът се възприема и като ден на майчината закрила и саможертва.

С празника са свързани и редица поверия. Смята се, че ако обредите не бъдат спазени, момчетата в къщата може да боледуват през годината. Вярва се още, че кръвта на петела има предпазна сила, а червеният цвят носи здраве и жизненост.

В някои населени места на 2 февруари жените не работят тежка домашна работа, за да не „се сърди“ празникът. Денят се приема като преходен – между зимата и пролетта, и носи надежда за плодородие и благополучие.

Петльовден остава един от най-ярките примери за съхранените български народни вярвания, които и днес се предават от поколение на поколение.