Над 70% от боба, който се консумира в България, е вносен, а това оказва сериозен натиск върху местното производство. Това каза в интервю за Про Нюз Добрич Стоян Георгиев – земеделски производител от района на Балчик, който обработва между 400 и 450 декара бобови култури и работи за възраждането на Добруджанския боб като защитен продукт.

По думите му причините за намаляването на площите с фасул в последните десетилетия са няколко. Освен силната конкуренция от вноса, бобът е трудна култура за отглеждане и има специфики, които отблъскват фермерите.

„Бобът като цяло е сравнително трудна култура за отглеждане. Има си своите тънкости, които биха отблъснали малко или много фермерите“, посочи Георгиев. Той уточни, че основният внос идва от Египет, Казахстан и други държави, като продукцията влиза на по-ниски цени и това демотивира местните производители.

Стоян Георгиев обясни, че въпреки трудностите неговото стопанство увеличава площите с боб благодарение на по-добра реализация и по-къса търговска верига. Производството се почиства и пакетира в чували, след което се предлага директно на борсите и вече присъства и в регионални търговски вериги.

„Ние един вид скъсяваме търговската верига и успяваме да го реализираме“, каза той.

Производителят работи и по идея за защита на Добруджанския боб като географски продукт. Целта е да бъде регистрирано защитено географско указание „Бял боб от Черноморска Добруджа“, което да даде допълнителна стойност на местното производство.

„Искаме да го обособим като защитено географско указание към Европейската комисия“, обясни Георгиев. По думите му процесът е труден и изисква създаване на сдружение на производителите, което да кандидатства официално. Той уточни, че възприема останалите фермери не като конкуренция, а като партньори.

„Ние искаме да възродим добруджанския боб. Българската трапеза заслужава качествения продукт, произведен на място“, заяви Георгиев.

Според него подобна регистрация би имала значение не само за фасула, но и за други местни продукти, които могат по-лесно да получат защита, след като регионът бъде утвърден.

Стоян Георгиев обясни, че Черноморският район около Балчик има климатични предимства за отглеждането на боб. По думите му растението е много чувствително към стрес, особено през лятото, когато високите температури и липсата на въздушна влага могат да доведат до загуба на цвят и спад в добива.

„Черноморският бриз носи въздушна влага. Нощно време на други места температурите не са убийствено горещи, а през деня жегите не надхвърлят тези от вътрешността“, посочи той. Според него дори няколко градуса разлика оказват огромно влияние по време на цъфтежа.

Георгиев даде пример със сорта „Елексир“, създаден от професорите Борис Генчев и Иван Киряков. По думите му сортът цъфти около седмица по-рано от предшествениците си, което му позволява да избегне най-горещите летни периоди.

Производителят коментира и трудността потребителите да разпознават истинския Добруджански боб в търговската мрежа. Според него хората трябва да четат внимателно етикетите, защото често на опаковката се използват подвеждащи обозначения.

„Може да пише добруджански, а отзад произходът да пише Египет“, каза Георгиев. Той призова пакетиращите фирми да посочват ясно и отговорно откъде идва съдържанието на продуктите.

Стоян Георгиев подчерта предимствата на сорта „Елексир“, който според него е високо протеинов, увира бързо и запазва типичния вкус на Добруджа.

„Предимството е, че той е високо протеинов и много бързо увира. Вкусът е запазил типичния добруджански боб“, заяви той.

По думите му вносът влияе основно чрез ниската изкупна цена, която местните производители трудно могат да постигнат. Той даде пример с Египет, където около река Нил могат да се реализират две реколти годишно, което позволява продукцията да бъде продавана по-евтино.

В края на разговора Стоян Георгиев коментира и идеята за въвеждане на мита върху вносния фасул. Според него подобна мярка не е лишена от логика, ако целта е да бъде запазено родното производство.

„Ако искаме да подпомогнем нашите фермери, не е лишено от логика“, каза той и изрази надежда, че държавата може да вземе решения, които да помогнат на местните производители да бъдат конкурентни.