Православната църква почита паметта на преподобни Лука Еладски и на Свети Партений, епископ Лампсакийски – двама светци, чиито живот и дела са свързани с вярата, смирението и чудотворната сила на молитвата.

Преподобни Лука Еладски остава в църковната история като строг аскет и лечител. Според преданията молитвите му имали изключителна сила и по време на тях той се издигал във въздуха. Заради дълбоката си любов към хората и пълното си отдаване на Бога получил дара на провидението и способността да лекува болести. Вестта за чудесата му бързо се разнесла и при него започнали да се стичат хора, търсещи помощ и изцеление.

Въпреки това светецът предпочитал уединението. На 44-годишна възраст той напуснал света и станал отшелник, първо на безлюдния остров Ампелон, а по-късно в планината Хеликон. Там около него се събрали ученици и заедно издигнали църквата „Света Варвара“, която след смъртта му поставила началото на известния православен манастир Осиос Лука. Преподобни Лука бил погребан в своята килия, над която впоследствие била построена малка църква. Мощите му започнали да мироточат и според вярванията чрез тях много хора намирали изцеление.

На същия ден църквата почита и Свети Партений, епископ Лампсакийски. Той е роден в град Мелитопол в Мала Азия и още от детството си се отличавал с благочестие и скромност. Макар да не получил образование, сам изучавал Свещеното писание и прекарвал дните си в молитва. Още преди да бъде ръкоположен, Партений получил дара на чудотворството – лекувал болни и прогонвал демони. Животът му бил прост и лишен от богатства, а средствата, които изкарвал от риболов, раздавал на бедните.

В народния календар 7 февруари е известен като празника на Свети Лука и е свързан с множество поверия. Смята се, че силният вятър на този ден е знак за добра реколта от пролетни култури, червеният залез предвещава студено лято, а сините облаци – топло време. Гръмът на 7 февруари се приема като лоша поличба и знак, че няма да има сенокос.

Традицията повелява на този ден хората да се молят за здраве и изцеление, да си спомнят за починалите и да раздават милостиня. В миналото било обичайно да се приготвя баница с лук, която се раздавала за здраве и в памет на покойни близки. Вярва се, че доброто, направено на този ден, се връща многократно.

На църковния празник не бива да се ругае, да се караме или да таим злоба. Църквата осъжда лъжата, клюките, алчността, завистта и отказа от помощ. Според народните вярвания не се препоръчва носенето на зелени дрехи, тъй като това може да донесе проблеми, а денят не се смята за подходящ за