Днес е Спасовден – денят, който празнува момента, когато Иисус Христос според свидетелството на апостолите се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението и винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден. Имен ден празнуват Спас, Спаска, Спасимира, Спасена, Сотир, Стас.

Четиридесет дни след великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание. Потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог. Всички се убедили, че той е възкръснал наистина. На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да ни направи чрез своя Дух съобщници на своя живот, та като сме живи чрез него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост./Pravoslavieto.com/

В българския фолклор Спасовден е свързан с няколко обичая, сред които най-широко разпространен в миналото е ходенето на росен. Той е свързан с по-широката система от обичаи около Русалската неделя – седмица на сезонна поява и активност на русалките. Те са митични същества, сходни със самодивите, които през тази седмица сеят по нивите магическа роса, даваща плодородие и определяща реколтата. Преди това сеене, през нощта срещу Спасовден, те се украсяват с цветето росен, което берат по ливадите. Ходенето на росен е обичай, при който хронично болни прекарват нощта в тези росенови ливади, очаквайки магическите сили на русалките да излекуват болестта им.

Друг обичай на Спасовден, почти изчезнал в края на XIX век, са процесиите на млади хора извън селото, при които се изпълняват специални обредни песни, за да се измоли дъжд, който по това време от годината е особено полезен за зърнените култури. На Спасовден се играе и особено спасовско хоро, което се изпълнява без инструментален съпровод, само с определени хороводни песни