На необичаен и изключително красив гост се радват тези дни жителите на малкото шабленско село Горун. Млад елен спокойно се разхожда из населеното място, а понякога дори наднича в дворовете на хората. Вместо уплаха, появата му носи усмивки и възхищение – местните го приемат като част от селския пейзаж и истинска жива атракция.

Проверка на Про Нюз Добрич показа, че животното е елен лопатар на не повече от пет години. Надеждите на хората са красивият гост да се задържи по-дълго, да намери кошути и дори да създаде свое „харемче“, с което да се засели край селото и да го превърне в притегателно място за природолюбители. Най-голямото им желание е ловците да пощадят животното и да му позволят да живее спокойно сред природата.

Еленът лопатар е един от трите представители на семейство Еленови, които се срещат у нас, заедно с благородния елен и сърната. Видът е познат по българските земи още от древността, но в миналото е бил напълно изтребен заради месото и впечатляващите си рога. Възстановяването му започва през 1904 година, а днес у нас се срещат около 6500 екземпляра, основно в ловни стопанства, най-вече в Източните Родопи.

Името си лопатарът дължи на характерните си рога – разширени в края като лопати, които при възрастните мъжки достигат между 50 и 70 сантиметра. Първите рога се появяват още на едногодишна възраст, но истинската лопатовидна форма се оформя след третата година. С възрастта те стават все по-масивни и впечатляващи.

Еленът лопатар е по-дребен и набит от благородния елен, с по-къси крака и характерна окраска – червено-кафява с бели петна през лятото и тъмносиво-кафява през зимата. Срещат се и редки изцяло бели или черни екземпляри. Брачният му рев е кратък и хриплив, но има същата роля – да привлича кошутите и да респектира съперниците. Харемът му обикновено наброява между 4 и 15 женски.

Лопатарът предпочита тревистата растителност, но менюто му включва още листа, гъби и горски плодове. Активен е както през деня, така и през нощта, най-често по здрач и на разсъмване. Той е силно привързан към местообитанията си и ги напуска рядко – само при недостиг на храна и вода или по време на размножителния период.

Днес младият елен в Горун е живо напомняне за красотата на дивата природа и за крехкия баланс между човека и животните. За хората в селото той вече не е просто горски обитател, а символ на надеждата, че хармонията между човека и природата все още е възможна.