На 23 април отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право. Той е определен от ЮНЕСКО, като с празнуването на деня в целия свят организацията се стреми да насърчава четенето, издателска дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право. Световния ден на книгата е отбелязан за първи път през 1995 година. Денят 23 април обединява интересите на милиони хора по света - автори, издатели, преподаватели и учащи, библиотекари и всички четящи.

23 април e символична дата за световната литература. На тази дата през 1616 г. са починали Сервантес, Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. Това е датата на раждане или смърт и на други изтъкнати автори като Морис Дрюон, Халдоур Лакснес, Владимир Набоков, Жозеп Пла и Мануел Валехо. Това прави естествен избора на Генералната конференция на ЮНЕСКО в този ден целият свят да отдаде почит на книгите и авторите им, насърчавайки всички и по-специално младите хора, да открият удоволствието от четенето и да зачетат приноса на тези, които работят за социално-културния прогрес на човечеството.

Идеята за този празник произхожда от Каталуня, където на 23 април, деня на св. Георги Победоносец, традиционно се подарява книга.

Авторското право е правен институт част от правото на интелектуална собственост на гражданското право. Представлява система от правни норми, уреждащи, регулиращи и защитаващи отношенията, възникнали при или по повод създаването и използването на научни, литературни, художествени и други произведения продукт на интелектуален труд.

Авторското право в общ смисъл е правото на автора върху произведението му, като то бива третирано в неимуществен и имуществен аспект. Първият осигурява признание на автора, а вторият – извличане на материални облаги.

"Книгата – духовно пространство, в което си дават среща не само философията, историята, социологията, етнографията, антропологията, но и човешките съдби, преживявания, емоции.     

Книгата – най-добрият приятел на човека, благодарение на когото преодоляваме „трагичната ограниченост на опита и преживяванията на отделната човешка душа: с помощта на книгата никой вече не е затворен напълно сам в собственото си полезрение, а може да се приобщи към всички минали и настоящи събития, към мислите и чувствата на цялото човечество”.

Стефан Цвайг