5 май е Международен ден за протест на хората с увреждания. Денят е обявен от Европейската мрежа за независим живот и се отбелязва от 1992 година. Българският филиал на Европейската мрежа съществува от 1995 г. под името Център за независим живот. Ha тoзи дeн xopaтa cъc cлyxoви, зpитeлни, двигaтeлни и дpyги cпeцифични мeдицинcĸи cъcтoяния пocтaвят въпpocи, cвъpзaни c пo-дocтoйния живoт и aдeĸвaтнa coциaлнa гpижa. 

Центърът за независим живот – София (ЦНЖ) е неправителствена, нестопанска организация на хора с увреждания, регистрирана като сдружение за извършване на общественополезна дейност по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

ЦНЖ работи за промяна на държавната политика в сферата на уврежданията в България, като активно се застъпва за ценностите на независимия живот и прилагането на социалния модел на увреждането. Мисията на Центъра е хората с увреждания да получат необходимата им подкрепа за постигане на независимо и пълноценно човешко съществуване.

ЦНЖ представя нов, задълбочен анализ, който изследва тежката социална изолация, институционалната дискриминация и системното потискане на правата на жените с увреждания в България. Докладът е резултат от теренно изследване, проведено през 2025 г. сред жени с физически и психически увреждания – както живеещи в институции, така и в общността. Той разкрива невидимите, но дълбоко вкоренени бариери, с които тези жени се сблъскват ежедневно.

Жените с увреждания в България преживяват многопластова дискриминация – не само по признака на увреждане, но и поради своя пол. Това се проявява в ограничен достъп до образование, до пазара на труда, до сексуално и репродуктивно здраве, както и в липсата на възможности за независим живот.

Особено тежка е ситуацията на жените, настанени в резидентни услуги – те често живеят в условия на институционално насилие, в среда, която не насърчава личния избор и независимостта.

Много от интервюираните споделят, че никога не са взимали самостоятелни решения – дори за елементарни неща, като какво да облекат или кога да излязат навън. Описват ежедневието си като „живот на автопилот“ и разказват за преживени форми на физическо, психологическо и дори сексуално насилие, което обикновено остава несанкционирано.