Св. Харалампи е сред най-почитаните светци в българската традиционна култура, свързан с представите за здраве, защита от болести и народни вярвания, запазени и до днес.

„В българската традиционна култура светецът е известен още като Хараламби или Арлан бей и е почитан като лечител на болести и рани, най-вече заради връзката му с чумата – най-страшната болест на XIX век“, разказа Даниела Герасимова – уредник в отдел „Етнография“ при Регионалния исторически музей в Добрич.

По думите ѝ народните предания представят чумата като живо същество, което „се родило на Атанасовден и започнало да скита и да мори де кого срещне с острата си коса“. „Според вярванията тя вечно пътува и носи тефтер с имената на хората, които ще погуби. Ако не бил Св. Харалампи да я залови и да я окове в девет вериги, щяла да умори света“, допълни културулогът. В народното съзнание обаче съществува и предупреждението, че ако хората станат много грешни, светецът може да я пусне отново, за да ги наказва.

В миналото празникът, известен още като Чуминден, се е почитал строго, като е била спазвана забрана за домашна работа. „Единственото задължение на жените е било рано сутринта да омесят обредни хлябове в чест на светеца. Те се украсявали с кръст в средата, пъпки около него – символ на чумата, и венец по края“, обясни Герасимова. Медът, занесен в църквата за освещаване, се използвал за намазване на хляба с цел омилостивяване на болестта, а от него се заделяло и за лек през годината.

Св. Харалампи е особено почитан и от пчеларите. „Те го приемат за свой закрилник, тъй като медът заема централно място в обредите, свързани с празника“, посочи още уредникът от добричкия музей.