В центъра на Добрич, в близост до бившето кино „Родина“, има едно малко място, което за по-малко от година успя да се превърне в разпознаваема точка за хората, търсещи не просто храна, а отношение. „Сръбанье и Хлѣбъ / Къща на супата“ не привлича с шумна реклама или показност, а с онова тихо постоянство, което се усеща още от първата лъжица.

Зад щанда винаги посреща самият Владимир Михайлов – готвач с близо две десетилетия професионален опит, натрупан в България и извън нея. Пътят му започва от първото стъпало – миялната в кухнята на хотел „Шератон“ в САЩ, където попада почти случайно. Именно там прави първите си истински крачки в кухнята, преминавайки бързо към следващото ниво – бар грила в малко пространство между океана и басейна. Следват години работа в България, Катар и Франция, както и завършването на кулинарната академия HRC – опит, който оформя не само техниката, но и мирогледа му към храната.

След дълго трупане на идеи, вкусове и концепции, в края на 2024 г. Владимир взема решение да създаде нещо свое – лично и неподражаемо, но и дълбоко свързано с корените му. Така се ражда „Сръбанье и Хлѣбъ“ – първият му самостоятелен проект, стартирал без големи очаквания, но с ясното съзнание, че добрата храна няма нужда от излишен блясък.

В основата на концепцията стои супата – често подценявана, но всъщност една от най-древните и културно натоварени форми на хранене. В концептуалното заведение тя е центърът на всичко. Храна, която лекува, събира, успокоява. Хлябът – неотменна част от ритуала – допълва усещането за дом и завършеност. В менюто неизменно присъстват и други предложения, като поке купи, домашни гозби, разядки и десерти.

Името на мястото също носи послание. „Сръбанье“ – старобългарска дума за супа – е избрано съзнателно като връзка с миналото и езиковата памет. Често хората я свързват погрешно със сръбска кухня, споделя шеф Михайлов, но тук няма нищо чуждо – всичко е лично, домашно и дълбоко българско по усещане.

Рецептите следват баланса между традиция и леко осъвременяване. Някои супи остават непроменени – като пилешката, която клиентите търсят отново и отново. Други се появяват сезонно, водени от търсенето и от обратната връзка. Менюто е плод на диалога с хората, които посещават къщата на добрата храна.

Екипът зад „Сръбанье и Хлѣбъ“ е малък, но отдаден. Мястото има и семеен характер – майката на Владимир е основен стълб в ежедневната работа, а това придава допълнителна автентичност на атмосферата. Решението да няма доставки също е съзнателно – за да се запази бутиковият характер, спокойствието и възможността за личен контакт.

За Владимир е важно да бъде зад щанда. Там храната среща човека. Там се ражда доверието. Усмивките, въпросите, дори критичният поглед – всичко е част от процеса. Постепенно около мястото се оформя общност – клиенти, които се заговарят помежду си, които се връщат, които откриват нови вкусове, включително вегетариански и вегански варианти.

„Сръбанье и Хлѣбъ“ е доказателство, че и в малкия град има място за големи идеи, когато те са поднесени с честност и постоянство. Не като тенденция, а като личен избор.

А когато човек си тръгне, усещането трябва да е просто и истинско – ситост. Не само в стомаха, но и в онова вътрешно пространство, което добрата храна умее да запълва.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ProNewsDobrich (@pronewsdobrich)