На 20 януари Българската православна църква отбелязва паметта на свети патриарх Евтимий Търновски – една от най-ярките личности в българската духовна и културна история, символ на вяра, книжовност и морална сила в едни от най-тежките години за българската държава.

Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново, столицата на тогавашна България. Израснал в благочестива и образована семейна среда, той още в ранна възраст се отличил с изключителни заложби, задълбочени знания и чист духовен живот. Получил добро светско образование, но стремежът му към духовно съвършенство го отвел в Килифарския манастир, където около 1350 г. приел монашество под ръководството на преподобния Теодосий Търновски.

По-късно свети Евтимий прекарал седем години в Цариград и в Атонската Света гора, където задълбочил богословските си познания и усвоил строгите монашески традиции. След завръщането си в България се усамотил в пещера край Търново, където изградил църквата „Света Троица“. Около него скоро се събрали ученици и се оформил манастир, който се превърнал в едно от най-значимите огнища на духовен и книжовен живот.

В този период свети Евтимий развива мащабна книжовна дейност. Той написва жития и похвални слова, извършва поправка на богослужебните книги според гръцките първоизточници и превежда важни текстове. Около него се формира Търновската книжовна школа, която подготвя богослови, литургисти и преписвачи, владеещи гръцки, църковнославянски и народния говорим език. Делото му е високо оценено от неговия ученик Григорий Цамблак, който го сравнява с делото на Мойсей и с просветителската дейност на египетския цар Птолемей.

През 1375 г. свети Евтимий е избран за български патриарх по всенародно желание – в период, белязан от тежки изпитания за държавата и народа. Той се утвърждава като истински духовен пастир, който служи на Бога и народа без отдих. По време на превземането на Търново от османците патриарх Евтимий смело се изправя срещу завоевателите и успява да спре кланетата в столицата, като вдъхва надежда на изплашения народ с думите: „Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!“

По заповед на султана патриархът е изпратен на заточение, най-вероятно в Родопите. Точното място не е известно. Предполага се, че свети Евтимий е починал около 1401–1402 г., далеч от родната столица.

Днес свети патриарх Евтимий Търновски се почита като последния духовен стълб на средновековна България, чиято вяра, слово и пример остават символ на духовна устойчивост и национално достойнство.