Художникът-плакатист от Добрич Наско Атанасов представя своята пета самостоятелна изложба Viva Poster. Тя ще бъде открита днес в 17.30 часа в две зали в Художествената галерия. Атанасов твори в сферата на графичния дизайн, политическия и сценичен плакат, карикатурата и запазения знак. Член е на дружеството на добричките художници, приет е за член на Съюза на българските художници в секция „Графичен дизайн“ през 1997 година. Участвал е в многобройни изложби в различни градове на страната и в чужбина – Белгия, САЩ, Франция, Италия, Испания, Португалия, Чехия, Мексико, Южна Корея. Носител е на множество национални награди и международни признания.

Ето какво каза Наско Атанасов за Про Нюз Добрич:

„Изложбата е повече ретроспективна - показвам работи, правени от 1986 година насам, т.е. за 40-годишен период. В експозицията са включени над 110 плаката, 52 запазени знака и около 30 карикатури. Плакатите и карикатурите са представяни в национални и международни прояви – изложби, биеналета. Поводът за петата ми самостоятелна изложба е 70-ата ми годишнина. Навлизам в „младежката“ възраст и искам да покажа на хората, че съм тук, че продължавам с моето изкуство! Обикновено правя изложби по повод на мои юбилеи. Имам нови неща от последните години, показвам и по-стари периоди. Например последният ми плакат е по повод смъртта на папа Франциск, той също може да бъде видян в изложбата.“

Плакатистът Наско Атанасов от Добрич реди своята пета самостоятелна изложба

През годините откъде сте черпили идеи, как се раждат Вашите творби? Какво продължава да Ви вдъхновява?

Идеите непрекъснато, ежеминутно са около нас. Всеки поглед в определена посока, разговор с приятел или с непознат, дори да преминеш през улицата – идеите са навсякъде. Политиката, различните събития, това, което ни залива от медиите - всичко е тема, стига да искаш да я откриеш.

Вдъхновява ме това, че ние, карикатуристите трябва да накараме хората да се усмихнат, въпреки лошите неща, които ни заобикалят. А такива теми има много около нас, има база за творчество. Сега отбелязваме 80 години от края на Втората световна война, а днес например е  Международният ден на Червения кръст и Червения полумесец - имам плакати, които покриват тези теми. Вълнуват ме културни и социални теми, екологичната проблематика – тя постоянно дразни, защото виждаме какво става по света. Войните също. Имам плакат, показващ оръжията на художника – това са четките, моливите, всички изразни средства на изобразителното изкуство. Така ние водим нашите „войни“.

Кои големи плакатисти Ви впечатляват?

В България това са Божидар Икономов, който вече не е сред нас, също така проф. Божидар Йонов, доц. д-р Ненко Атанасов от НХА и съпругата му Люба Томова. През 2022 г. тя стана първият български автор - носител на голямата награда на триеналето на сценичния плакат в София. Почитател съм на изкуството на японския скулптор, график и плакатист Шигео Фукуда (1932 - 2009). Има освен това много корейци и китайци, които са богове на плаката, имат страхотни творби.

Оценен ли е този жанр в изобразителното изкуство?

Бих казал 50 на 50. Причината е, че сега се „бълва изкуство“ със средствата на новите технологии. Така обаче се обръщат представите за качество и естетика на творбата. Когато се работеше със старите технологии – ситопечатът например, беше друго. Плакатите носеха аромата на мастило, излъчваха сякаш друга красота, различна от сегашните. Когато видиш плакат на ситопечат отпреди 40 години – той е свеж, като току що изработен. Сега принтовете избеляват, качеството се влошава. И ароматът…той липсва.

По повод изложбата и 70-ата годишнина на Наско Атанасов е издаден и каталог, обобщаващ разнообразието от теми и сюжети, провокирали художника през годините.