На 19 февруари през 1882 година Княз Александър Батенберг одобрява прошение на жителите на Хаджи Оглу Пазарджик името на града им да бъде променено на Добрич. През 20 ти век градът е сменял четири пъти името си. От 1919 - 1940 на Базарджик, 1940 - 1949 на Добрич, 1949 - 1990 на Толбухин и последно от 1990 - Добрич. 

На 27 февруари 1882 година в Държавен вестник излиза указът на княз Александър Батенберг, с който Хаджиоглу Пазарджик се преименува в Добрич, по молба на местните жители. Името на града е сменяно още два пъти – по време на румънската окупация в Базарджик и през социализма – в Толбухин.

Изложба за 144 години от преименуването на Добрич е подредена на пл. „Свобода“ (СНИМКИ)

 „В първите години след Освобождението на България от турско робство будното и патриотично българско население на Хаджиоглу Пазарджик, което от довчерашен безправен роб става господар на собствените си съдбини, започва да урежда своите градски работи. Хората си дават много добре сметка, че старото турско наименование на града повече не може да остане. То е изживяло своето време. Това име е тъжен спомен от черните години на робството и следва да бъде заменено с българско име, с което градът да бъде записан в страниците на новата българска история, в историята на свободния български народ” – това пише в книгата си „Някогашният Добрич” Данаил Бекяров – адвокат, публицист и краевед, почетен гражданин на Добрич.

Произходът на името Добрич се корени в името на средновековния феодален владетел на областта Добротица, известен с името Добротич. Така го нарича и Иречек. Формата “Добрич”, възприета като наименование на града, е употребена за първи път в нашата историческа наука през 1869-1870 година от Марин Дринов, който говори за търговския договор от 1387 година, сключен между последния добруджански владетел Иванко и Генуезката република, казва, че княз Иванко е “син на Добрича”, а нашата провинция по името на Добротица, Дринов нарича “Добруча”.

С името Добрич е наричан Добротица и от турците, които по правилата на тяхната фонетика, не изговарят българските имена, окончаващи на “ица”. Така се образува именна форма “Добрич”.

„Едва през 1927 година проф. Мутафчиев доказа, че е правилно този наш владетел да бъде наричан Добротица. Името представлява умалителна форма на славянското име Доброта. Днес мнението му е възприето единодушно, добило е гражданственост. Така разногласията са преустановени”, пише още Бекяров.

Името на града се е променяло още два пъти. По време на румънското владичество северните ни съседи го кръщават Базарджик. След подписването на Крайовския договор през 1940 година, градът отново си възвръща името Добрич. През октомври 1949 година получава ново име – Толбухин. Патронът –  маршал Фьодор Толбухин – главнокомандващ на Трети украински фронт при влизането на Съветската армия в България през Втората световна война, умира по това време и в негова чест градът е преименуван в края на октомври 1949 г. През 1990 година официално отново е върнато името Добрич.