Ромската Нова година – Василица, известна още като Банго Васил, се отбелязва днес от ромската общност в Добрич. Празникът започва още вечерта на 13 януари и е свързан с прошка, почит към възрастните и надежда за по-добра година. По този повод Про Нюз Добрич разговаря с Марияна Георгиева, секретар на Народно читалище „Романо Дром – 2002 г.“.

Г-жо Георгиева, как ромите посрещат Банго Васил в домашна среда?

Празникът започва още на 13 януари вечерта. Младите отиват при по-възрастните – при родители, баби и дядовци, за да поискат прошка, ако с нещо са ги обидили през годината. Старите прощават и ги гощават. Това е много важен момент за семейството и за общността. Свети Василий, когото ромите наричат Спасителят на ромите, е в основата на този празник.

Какво символизира празничната трапеза?

Традиционно има гъска. Според легендата, когато дошла голямата вода, единствено Свети Василий чул ромите и им изпратил ято гъски, които ги превели през брода, за да се спасят. Затова гъската е задължителна. Има и баница с късмети, а на 14 януари децата сурвакат – както и в българската традиция. Ромите всъщност посрещат Новата година по стария календар.

Как протича самият празничен ден?

На 14 януари вече има песни, танци и веселие. Това е ден за радост. Но истината е, че не всички семейства могат да си позволят празника така, както им се иска, особено когато става дума за подаръци за децата. Затова нашата идея беше да направим нещо, което да ги зарадва, но и да им бъде полезно.

Какви са основните проблеми пред ромската общност днес?

През годините проблемите се промениха. Все по-рядко се срещат многодетни семейства. По-младите родители вече са по-образовани и това оказва влияние. Има и много добри примери – млади роми, които завършват висше образование, реализират се като учители, медицински сестри, архитекти, а някои искат да работят и в системата на сигурността.

Къде остават трудностите?

Най-големите трудности са безработицата и жилищните условия. Много млади семейства напускат Добрич – не само ромски, но и български. Заминават заедно с децата си и това води до обезлюдяване на града. Това вече е проблем за всички.

Каква е ролята на образованието?

Все повече деца учат и завършват средно образование, а част от тях и висше. Проблемът идва, когато семействата заминат в чужбина – децата напускат образователната система тук. Това не е само ромски проблем, а общ.

Как се преодоляват предразсъдъците?

Много трудно. Това са нагласи, натрупвани с години. Когато се показват повече положителни примери – роми с образование и реализация, това може да помогне. Но без съвместни усилия между всички общности и институции няма как да се случи. Това е процес, в който трябва да участваме заедно.

---

„Про Нюз Добрич“  изпълнява инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз  в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани държани отговорни за тях.