Днес е последният ден от Страстната седмица – денят в който отбелязваме погребението на Исус Христос. Според обичая юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили го в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина.

Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. На Страстна събота се случва и голямото чудо – слизането на Благодатния огън. Тази година обаче Българската православна църква съобщи, че родните свещеници няма да пътуват за Йерусалим заради военната обстановка в Газа. От там уточниха, че в храмовете благодатен огън се пази през цялата година и за тазгодишната среднощна служба за Възкресение ще се използва огън от миналата година.

На Велика/Страстна събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането на най-големия празник Великден.

На Велика събота традициите повеляват да се принася в символична жертва пасхално агне. Който няма агне, може да заколи кокошка или пуйка. Домакините месят  и печат обредния великденски хляб. Това е последният ден от Страстната седмица, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Първото червено яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила.

На Страстна Събота църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните). Според каноните на православната църква  на този ден обикновено се служи утреня.

Службата на Велика/Страстна събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. В дванадесет часа се извършва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота.