Честит професионален празник на българските библиотекари! На 11 май, освен църковният празник на светите равноапостоли Кирил и Методий, се отбелязва и празникът на тези, които служат на писменото слово, като го съхраняват и разпространяват с идеята то да пребъде.

В България Денят на библиотекаря се чества от 2006 година.

Да бъдеш библиотекар не е просто професия и препитание. Това е призвание, на което си отдаден. Библиотеките са оцелели, защото винаги са имали пазители – личности, които пренасят знанието във вечността. Книгите са безценни, но ако ги нямаше библиотекарите, те щяха да събират самотни прах  по лавиците.

Още от древността ролята на библиотекарите е да съхрани духа на нацията. Същността на библиотечната професия се променя през различните епохи в зависимост от мястото, което се определя на информацията и от потребностите от нея. Библиотекарите от Средновековието събират и пазят ръкописното наследство, но след изобретяване на книгопечатането (когато книгата вече не е “уникат” и е по-достъпна), в продължение на години тяхна грижа е популяризирането на книжовното богатство.

Днес библиотекарите трябва непрекъснато да са в крак с новите неща, които излизат не само в сферата на книгоиздаването, а изобщо в сферата на културата и на информационните технологии, на търсенето и намирането на информация. От библиотекарите се изискват много нови качества и способности, нови знания,  ново разбиране за своята професия.

Библиотекарите работят в обществените, научните и библиотеките към висшите и средните училища. Библиотекарят, понякога наричан информационен специалист, трябва да има умения като подреждане, достъп и оценка на книги, архивни депа и хранилища, съхранение и възстановяване на материалите, справочни услуги, подготовка на изложби и публикации. Към това се добавят специфични ИТ умения, свързани с потока и обработката на информация и предоставянето ѝ на отделни лица или организации.