Засушаването и променящият се климат вече влияят осезаемо върху състоянието на влажните зони и зимуването на водолюбивите птици в Добруджа, отчита екологът Михаил Илиев от Българското дружество за защита на птиците.

Отбелязваме Световния ден на влажните зони и водолюбивите птици 

В Световния ден на влажните зони и водолюбивите птици – 2 февруари т.г., екологът Михаил Илиев от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) посочи, че през последните една–две години голяма част от вътрешните язовири в Добруджа са пресъхнали напълно, което вече се отразява пряко върху биоразнообразието и хората в региона.

Засушаването и пресъхналите язовири в Добруджа

По думите на Михаил Илиев климатичните промени вече имат ясно изразено отражение върху влажните зони в региона. „Затоплянето очевидно се случва и в последните години осезаемо се усеща и от населението. В последната година–две голяма част от вътрешните ни язовири в Добруджа останаха без вода и пресъхнаха изцяло“, каза той.

Екологът подчерта, че с това водоемите „губят стойността си за природата, за птиците и за биоразнообразието като цяло, но и за хората“, които ги използват за напояване, риболов и рекреация. Според него ситуацията е особено деликатна заради по-ниските валежи, характерни за Добруджа, и липсата на течащи сладководни водоеми. „Тенденцията за намаляване на влажните зони и за влошаване на тяхното екологично състояние по-скоро ще се изостри в следващите години“, посочи Илиев.

Дуранкулашкото и Варненското езеро – ключови, но под натиск

Като изключение екологът открои Дуранкулашкото и Варненското езеро, които определя като „царски места от международно значение за опазването на птиците“. Там проблемът не е толкова пресушаването, а натрупването на биогенни елементи и органични вещества.

Валентин Катранджиев от Добрич: Всяка птица заслужава да кацне на платното 

„Това води до понижено количество кислород, повече тиня и силно обрастване с тръстика. В последните години тези водоеми се промениха дори визуално“, каза Михаил Илиев и допълни, че местните хора също ги възприемат като водоеми в лошо състояние, включително заради намалените рибни ресурси.

По-малко гъски, но повече видове при студена зима

По отношение на водолюбивите птици екологът обясни, че климатът влияе пряко върху миграцията им. „При по-меки зими птиците остават да зимуват все по на север в Европа и изобщо не достигат до България“, каза той и даде пример с дивите гъски, чиято численост у нас е значително по-ниска спрямо преди десетина години.

Въпреки това Михаил Илиев отчете положителна тенденция при последното среднозимно преброяване в средата на януари. „Регистрирахме около 58 000 водолюбиви птици от 84 вида, докато в предишните години числеността беше между 20 и 40 хиляди, а видовете – около 60“, посочи той. По думите му това увеличение е силно зависимо от конкретната метеорологична обстановка и студените фронтове, които изтласкват птиците по-на юг.

Защо птиците са важни и какво трябва да се направи

Според еколога самите птици са индикатор за състоянието на екосистемите. „Наличието или отсъствието на определени видове дава информация за състоянието на популациите им в глобален мащаб“, обясни Михаил Илиев и уточни, че данните от преброяванията се обединяват от десетки държави в Европа, Близкия изток и Северна Африка.

Михаил Илиев от Добрич участва в спасяването на млад египетски лешояд 

Като решение на проблемите с влажните зони той посочи нуждата от целенасочена държавна политика. „Трябва фокус върху състоянието на язовирите и микроязовирите, защото водата става все по-ценен ресурс“, каза Илиев. Според него са необходими ежегоден мониторинг, оценка на начина на ползване на водите и активна роля на институциите като превантивен и корективен фактор. „Проблемите са обратими, стига да има целенасочена политическа воля“, заключи екологът.

Михаил Илиев обърна внимание и на ролята на доброволците в среднозимното преброяване на водолюбивите птици, като посочи, че тази година около 30 души са участвали в региона, въпреки силния вятър и температурите под минус 10 градуса, за да бъде осигурено пълно покритие на маршрутите в Североизточна България и по Черноморското крайбрежие. Неизменен партньор на БДЗП са и специалистите от Центъра за защита на природата и животните (ЦЗПЖ) в Добрич.