На 28 март Българската църква почита паметта на св. Боян, княз Български – внук на хан Крум. Според православието името му е свързано с покръстването на българите. В историята той остава като първия светец от български произход, загинал за христовата вяра.

Според историците Боян Енравота е син на хан Омуртаг и внук на хан Крум. През 832 г. след смъртта на баща си той трябва да заеме престола на България. Но група велики боили се възпротивяват под предлог, че е приел християнската вяра. При предприетото разследване княз Боян Енравота признава, че наистина е християнин и отказва да се отрече от Христос. Той е осъден на смърт и посечен, както пише в хрониките – „извън, но недалеч от крепостните стени“ на Плиска през 832 г. Вместо Боян хан става малолетният му брат Маламир, който умира млад през 837 г.

След него престола заема третият брат Персиан, който според проф. Георгиев към 845 г. изгражда малка църква мартириум над Свещения кладенец – мястото на екзекуцията на Боян Енравота

Според легендата по времето на хан Крум (802-814 г.) веднъж сред пленници попада и ученият византиец Кинамон. Синът на Крум – Омуртаг (814-831 г.), забелязва влиянието му върху синове си. Вероятно от неприязън към християнството, владетелят застава пленника да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Когато се възцарява наследникът на Омуртаг – най-малкият му син Маламир (831-836 г.), по молба на своя по-голям брат Енравота, извежда Кинамон от затвора и го подарява на брат си като роб. Така княз Енравота под влиянието на Кинамон тайно приема християнско кръщение и е наречен Боян.

Щом научава това, Маламир опитва да застави брат си да се откаже от “чуждия Бог”. Но последователят на Христа отказва с думите: “Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!”

Тогава Маламир произнеся над брат си смъртна присъда. Преди да бъде посечен, Боян, княз Български, произнася вдъхновена пророческа реч: “Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият (към брат си Маламир) подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!”

След това Христовият мъченик прекланя глава под меча и приема мъченически венец около 833 година, гласи житието му. Така става първият български мъченик и светец, загива за вярата на Спасителя.

Скоро след това Маламир умира и на българския престол се качва Пресиян (836 – 852 г.). Синът му цар Борис (852–889 г.) приема християнството (856 г.) с името Михаил и покръства целия български народ. Според миряните така се изпълнява пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз Български.

Паметта му се празнува на 28 март само с поменуване на името му в денонощното богослужебно последование.

Днес имен ден празнуват всички с имената Боян, Бояна, Бойко, Бойка, Албена, Грозданка.

Боян и Албена са стари етноними на древните бояни (урарти) и на кавказките албани. Териториите им са били съседни на кимерийците, т.е. на древните българи.

Гроздан и Гроздана са славянски съответствия на Бойко и Бойка. „Гроза“ е „буря“ на славянски, т.е. Бойко и Бойка означават „стихия“, но както името Гроздан е съставено от Гроза/Буря и дан/данък, така и Бойко включва думата „бой“ и суфикса „к“ за мн.ч., т.е. тук не става дума за природна стихия, а за войнска стихия, за победа.