Самодейният театър в Каварна отново излиза на сцена с премиера - “Странната двойка” по Нийл Саймън. Зад спектакъла стоят месеци репетиции, хора, които след работния ден застават на сцената, и една устойчива вяра, че театърът продължава да има значение и днес.

Няколко дни преди премиерата разговаряме с постановчика Божидар Божидаров и секретаря на НЧ “Съгласие - 1890” Мариана Лазарова за комедията, самодейния театър и публиката в Каварна.

Божидар Божидаров: “Добрата комедия винаги е сериозно нещо”

Защо избрахте именно “Странната двойка” за нов спектакъл на самодейния състав?

Нийл Саймън е майстор на ситуационната комедия и ярките характери, което е отличен материал за актьорите. “Странната двойка” изследва вечния конфликт между два коренно различни характера, принудени да съжителстват. Това е пиеса, която хем гарантира силен хумор, хем дава възможност на самодейния състав да разгърне потенциала си чрез силно партньорство на сцената. Търсехме текст, който да е едновременно предизвикателство за екипа и удоволствие за публиката.

Трудно ли е класическа комедия да бъде направена близка до днешната публика?

Предизвикателство е, но не е невъзможно. Класиката остава такава, защото темите в нея са универсални - човешките слабости, самотата и нуждата от разбиране не са се променили от 60-те години до днес. Ключът е в ритъма. Днешната публика е свикнала на по-динамично темпо, затова работата ни беше насочена към изчистване на излишната архаичност и засилване на актуалните психологически детайли.

В тази версия виждаме по-различен, по-съвременен прочит. Каква беше Вашата идея?

Идеята ми беше да избягаме от битовизма на епохата и да се фокусираме върху динамиката на съвременните взаимоотношения, като в случая женската версия на текста ни дава още по-неочаквани и ярки нюанси. Исках да покажа, че двете съквартирантки не са просто несъвместими характери, а метафора за съвременния човек - често изолиран, егоцентричен, но и отчаяно търсещ близост и разбиране. Визуално и текстово адаптирахме нещата така, че зрителят да припознае собствените си ежедневни абсурди.

Кое е най-трудното при работата със самодейни актьори?

Най-голямото предизвикателство е времето. Тези хора имат професии, семейства и ангажименти, и идват на репетиции след дълъг работен ден. Професионалният актьор има лукса да мисли само за ролята си, докато самодеецът трябва да превключи от реалния живот към сцената за минути. Понякога се изисква повече време за изграждане на сценично присъствие и работа с гласа, но това се компенсира с огромно желание.

Какво Ви изненада най-много по време на репетициите?

Изненада ме тяхната органичност и пълна отдаденост. Самодейните актьори нямат професионални клишета или рутина, зад която да се скрият. Когато уловят вярната емоция, те я преживяват на сто процента. Тази сурова, чиста енергия на сцената често е по-въздействаща от хладнокръвния професионализъм.

Смятате ли, че самодейният театър има бъдеще в малките градове?

Той не просто има бъдеще, той е жизненоважен за малкия град. В големите културни центрове има избор, докато в по-малките населени места любителският театър често е едно от малкото средища за жива култура, социално общуване и духовен живот. Той обединява общността. Местната публика не идва просто да гледа постановка – тя идва да подкрепи своите съграждани, да се огледа в тях и да преживее нещо заедно. Любителският театър поддържа духа на малкия град жив.

Какво искате зрителят да си вземе от тази постановка - само със смях или и с размисъл?

Добрата комедия винаги е сериозно нещо. Искам зрителите да се смеят с глас, защото смехът е пречистващ, но когато се приберат вкъщи, да се замислят за хората около себе си. Да си зададат въпроса дали понякога и те не проявяват същия инат и егоизъм към близките си, какъвто видяха на сцената. Ако успеем да предизвикаме усмивка, гарнирана с малко саморефлексия, значи сме си свършили работата.

 

Мариана Лазарова: “Театърът събира хората заедно”

Колко важно е за едно читалище днес да поддържа театрална дейност?

Изключително важно. Театърът е върховата форма на читалищна самодейност, защото обединява слово, музика, пластика и живо общуване. Той събира хората “тук и сега” и поддържа жива искрата на духовността и критичното мислене в местната общност.

Трудно ли се събират хора за самодеен театър в днешно време?

Да, предизвикателството е голямо. В ерата на социалните мрежи и забързаното ежедневие да накараш някого да отдели от свободното си време за репетиции без заплащане е трудно. Изисква се силна лична мотивация, любов към изкуството и много енергия от страна на режисьора и ръководството. Зад всяка премиера стоят месеци невидим труд и огромна лична жертва от страна на нашите актьори и техните семейства.

Как реагира публиката в Каварна на подобни постановки?

С огромна топлота и вярност. Каварна има сериозни театрални традиции още от края на XIX век. Местната публика обича своите самодейци, залите се пълнят, а Националният фестивал на любителските театри, който се провежда всяка година в града, показва, че Каварна продължава да живее с магията на театъра.

Какво означава за Вас този театрален състав?

Читалищен театър “Проф. Гочо Гочев” е сърцето и гордостта на нашето читалище. Той е символ на приемственост - доказателство, че искрата, запалена преди повече от век, не угасва. За хората в него това е и семейство.

Има ли млади хора, които проявяват интерес към сцената?

Да, макар и вълнообразно. Младежкото студио винаги е привличало ученици. Младите хора търсят сцена за себеизразяване. Предизвикателството е, че след училище много от тях напускат града, което налага постоянно обновяване на състава.

Какви са най-големите предизвикателства пред читалищната култура днес?

Финансовите ограничения са сериозни - трудно се поддържа съвременна база, декори и костюми. Без подкрепата на Община Каварна би било невъзможно читалището да развива дейността си. Другото голямо предизвикателство е дигиталната среда и борбата за вниманието на младите хора.

Може ли театърът да създава общност в малкия град?

Абсолютно. Театърът е социално лепило. Той събира хора от различни професии и възрасти около една обща кауза. В малкия град премиерата е празник, който се обсъжда с дни и кара хората да се чувстват свързани с мястото, в което живеят.

Премиерата на “Странната двойка” ще се състои на 3 юни в залата на НЧ „Съгласие - 1890“, град Каварна.

 

Юлия Василева