Днес отбелязваме един от най-светлите български национални празници – Съединението на България.

На 6 септември 1885 година Княжество България и Източна Румелия се обединяват – исторически акт, с който българите сами правят решителна крачка към преодоляване на разделението, наложено от Берлинския договор.

Подготовката на Съединението е координирана от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). След поредица от бунтове в различни градове на Източна Румелия събитията достигат своята кулминация на 6 септември 1885 г. Действията са подкрепени от българския княз Александър I, а ключова роля има майор Данаил Николаев.

На 4 септември бунтовници, предвождани от Продан Тишков – Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над Голямо Конаре – днешния град Съединение.

На следващия ден властите в Източна Румелия, начело с председателя на Постоянния комитет Иван Ст. Гешов, търсят позицията на руското представителство в Пловдив с намерението сами да обявят Съединението, ако получат подкрепа от Русия. Руският представител категорично отказва.

На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре потеглят към Пловдив. През нощта срещу 6 септември части, командвани от майор Данаил Николаев, установяват контрол над града. Правителството на Източна Румелия е свалено, а генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич е отстранен.

Създадено е Временно правителство начело с д-р Георги Странски, а Съединението на Източна Румелия с Княжество България е провъзгласено. Обявена е и обща мобилизация.

Новината предизвиква сериозен международен отзвук. Русия не одобрява начина, по който е извършено Съединението, тъй като акцията не е съгласувана с нея. Само два месеца по-късно България е изправена и пред военно изпитание.

На 2 ноември 1885 г. Сърбия обявява война на България. Започва Сръбско-българската война. В решителните боеве при Сливница на 5, 6 и 7 ноември младата българска армия постига победа и отблъсква сръбските войски. Мирният договор, подписан в Букурещ на 19 февруари 1886 г., възстановява довоенната граница между двете държави.

След военната защита на Съединението идва и неговото дипломатическо утвърждаване. На 24 март 1886 г. в Цариград е подписан Топханенският акт, с който Великите сили признават новото положение, макар и формално под формата на персонална уния между Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз.

Съединението остава едно от най-значимите събития в новата българска история – дело, постигнато с решителността на българското общество, политическите дейци и армията.

То доказва на практика силата на националното единство и превръща 6 септември в символ на една България, способна сама да отстоява своето бъдеще.