Костена дръжка с раннохристиянски изображения, рядка метална апликация за колан и цяла амфора са сред находките от приключилия 15-и археологически сезон на крепостта в балчишкия квартал „Хоризонт“. Проучванията дават и нови сведения за историята на обекта – според научния екип той е бил обитаван и през XII век, с век по-късно от досегашната хипотеза за напускането му.

Експедицията се проведе от 24 август до 23 септември с финансиране от 35 000 евро. В разкопките участваха 12 третокурсници от специалност „Археология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и допълнително ангажирани работници. Научни ръководители бяха д-р Румяна Колева и д-р Чавдар Кирилов, а заместник-ръководител – Радостина Енчева от Историческия музей в Балчик.

В рамките на сезона са проучени 50 квадратни метра. Сред важните открития е средновековна яма с материали от XII век. В равносметката си д-р Кирилов посочва, че находките удължават хронологията на обитаване на крепостта. Те показват и застъпване с живота в селището на хълма Джени баир, известен като Багряново – през XII век двете места са били обитавани едновременно.

Под рухналия покрив на сграда археолозите откриват костена дръжка, вероятно от писало, с изображение на летяща крилата фигура, определяна като ангел или архангел, и животно. Предметът привлича вниманието с раннохристиянската си иконография.

Намерена е и метална апликация за колан от VII век. Според изследователите подобни находки са особено ценни за датирането на периоди, от които монетите са оскъдни. Сред откритията има също монети и добре запазена цяла амфора с рядка форма, чиято идентификация предстои.

Крепостта заема около 110 декара и е сред най-големите късноантични укрепления по българските земи. Изградена при император Анастасий, управлявал между 491 и 518 г., тя е свързана с пристанището на древния Дионисополис. Докато пристанището осигурявало снабдяването по море, укреплението защитавало крайбрежието от нападения по суша.

Откриваните от 2016 г. насам масивни сгради с еднометрови зидове, скални хранилища за вода и зърно и големи съдове за зехтин и вино дават основание на екипа да определи обекта като голям военен комплекс. По данни от проучванията през VII век гарнизонът се изтегля организирано. През XI и XII век животът се възобновява, като находките свидетелстват и за цивилно население.

Натрупаните за десет години данни от този сектор, включително за ранния некропол, защитния вал и сградите, ще послужат за подготовката на обобщаващ научен труд за крепостта в квартал „Хоризонт“.