Една книга, трийсетина дарители и много приятелство: Историята на Борето от Камен бряг

Приятели събраха и издадоха текстовете на Борислав Попов, а книгата му вече стигна до читатели в Япония, Испания и Франция

В Камен бряг приятелството може да изглежда като дълъг спор, след който на следващия ден никой не е обиден. Може да бъде и мълчание между двама души, които няма нужда да си обясняват всичко. А понякога се превръща в книга – събрана от приятели, отпечатана с дарения и изпратена по света.

Такава е историята на Борислав Попов – Борето. Философ, журналист, поет, писател и художник, той избира Камен бряг за свой дом преди близо две десетилетия. Оттук продължава да общува със света чрез текстовете си в интернет. Пише за природата, за миналото, за свободата, за събитията, които го вълнуват. С хумор, самоирония и език, който кара приятелите му да настояват: тези думи трябва да останат и на хартия.

В разговора за изданието до него е дългогодишният му приятел Владо Руменов. Познават се от 1972 година. Спомените им непрекъснато се пресичат, допълват се, понякога се оспорват. Между закачките постепенно се подрежда разказът за една общност, която решава да направи нещо за своя човек.

Идеята възниква у Руменов и общата им приятелка Павлина Велинова, дъщеря на писателя Павел Вежинов. Първоначално двамата подканят Борето сам да събере написаното. Той обещава, но работата се отлага. Повредите на компютъра също се превръщат в препятствие, за което днес разказва с усмивка – сякаш съдбата му подсказвала да се откаже. Приятелите обаче не се отказват. В началото на годината започват сами да свалят и подбират публикациите му. „Малко зад гърба ми се е действало“, казва Борето. В думите му няма упрек, а благодарност за изненадата.

За отпечатването са нужни средства. Призивът за подкрепа стига до хората чрез фейсбук групата на общността в Камен бряг. Отзовават се около трийсет дарители, чиито средства правят изданието възможно. Замисълът има и друга страна – приходите от продажбите да помогнат на автора, който живее със скромна пенсия. Така признанието към написаното се превръща и в съвсем практична подкрепа. Премиерата е на 4 юли в Камен бряг. Отпечатани са малко над 300 екземпляра, а по думите на Романов към момента на разговора остават около 50–60. Книгата вече е стигнала до Япония, Чехия, Испания и Франция. Предстои да отпътува и за Англия.

По тези маршрути я пренасят приятели и хора, свързани със селото. Някога са открили Камен бряг, а сега отнасят със себе си и думите на един от неговите жители.

Самият Борето свързва първата си среща с този бряг с пътуване с моторетка из България през 1964 година. Отбива се в района на Тюленово и Камен бряг и, както сам се изразява, „пъпът ми остана тук“. По-късно Северното Черноморие влиза в живота му и чрез археологията. Разказва за участието си в разкопки с Хенриета Тодорова, за Дуранкулак, за първите впечатления от мястото и за годините, прекарани на терен. Спомня си с уважение как изследователката обяснявала откритията на достъпен език, така че хората около нея да разбират значението им.

Историята остава част и от професионалния му път. В разговора се връща към работата си като завеждащ редакция „История“ в издателството на БАН и към научните трудове, на които е помогнал да стигнат до читателите. Но когато трябва да избере най-близките до сърцето си текстове, започва от нещо съвсем малко – първото кокиче, цъфналата джанка, птиците. „Природата, историята, археологията и свободата на човешкия дух“ – така назовава големите си теми.

За свободата има своя ясна представа. Тя не означава просто да правиш каквото поискаш. „Свободата е осъзнаване на задължението към този свят. И задължението към самия себе си“, казва той.

Около 2007 година Борето продава имота си в София и се установява постоянно в Камен бряг. Руменов го е питал дали съжалява за решението. Отговорът е категоричен – не.

Животът тук има своите трудности, ветрове и мъгли, но и близост, която не зависи от броя на съседите. Руменов си спомня селото от 1977 година – пълни къщи, животни по дворовете, три стада овце. С времето то се променя, част от местните си отиват, а други хора идват и купуват домове. Постепенно се оформя общност от различни професии и поколения. За Борето това е средата, в която може да бъде сам, без непременно да е самотен. Разликата обяснява чрез приятел, с когото книгата отново го свързва след години прекъснато общуване. Онзи му казал: „С тебе ми беше прекрасно да седим и да си мълчим.“

С Руменов пък могат да спорят разпалено и на следващия ден да продължат разговора без обида. Според Борето приятелството допуска различията и отстояването на собствена позиция. То не се изчерпва с това да седнеш на една маса. Докато разказва, темите се сменят – от работата в радиото и срещите с творци до пътуванията, поезията и желанието хората да живеят спокойно. Когато разговорът стига до посланието му към света, той изоставя шегите: „Войната е нещо безсмислено. Абсолютно безсмислено.“

Говори за страха, бедността и озлоблението, които тя оставя след себе си. И за желанието човек да има възможност да пътува, да среща други хора и да се занимава с онова, което обича. Приятелите вече го подканят за следващо издание. Има стихове, разкази, спомени от детството и младостта, които чакат да бъдат подредени. Самият той също иска да продължи, този път по-целенасочено.

Разговорът завършва с познатото приятелско настояване – да направи подбор и да се залови за работа. Защото първата книга вече е показала, че има кой да го прочете. И че в Камен бряг има хора, готови да помогнат думите му да стигнат по-далеч.

---

Настоящата статия е създадена в рамките на проект „Силата на доброто. Истории за хората, които променят света около нас“. Проектът се осъществява, благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България "Ти и Lidl" в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на "Про Нюз Добрич" и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.