В рамките на проект, изпълняван от „Про Нюз Добрич“ ЕООД,  е извършен  Експертен анализ по Дейност 2: Проучване, обследване и анкетиране на гражданско участие в местното управление - сигнали, връзка местни власти-бизнес“ във връзка с изпълнение на проект: „Гражданите и бизнесът - гарант за по-ефективно местно управление“, финансиран от  Фондация „Америка за България“ по програма „Следващите 10 – в подкрепа на значими идеи през следващите десет години“ в областта – „Добро управление на местно ниво“.

Проучването е с регионален обхват. Не е представително. Данните се набират чрез онлайн анкета, която се попълва доброволно. Въпросите са насочени към оценка на медийната среда в област Добрич, независимостта и условията на работа, проблемни области като вътрешен и външен за медиите натиск, автоцензура, обвързаност на финансирането на медиите с договори с общините.

Анкетата показва, че през последните 4 години комуникацията на медиите с местните власти е била основно по имейл – 62,5%, а на живо – едва 12,5. Останалите са общували по телефон. 75 на сто отговарят, че имат възможност за личен контакт с кмета и заместниците му, като за половината това недостатъчно.

62,5% от отговорилите журналисти споделят, че отправят писмени запитвания до общината всеки път, когато има нужда, а останалите 37,5% - го правят дори по няколко пъти. Отговорите на запитванията си до общините медиите получават най-често /в 37,5% от случаите/ в рамките на 14 дни, за 25% отговорът е в същия ден, а за другата една четвърт – в рамките на месец. 62,5% твърдят, че отговора, който получават, ги удовлетворява, но не достатъчно.

37,5% твърдят, че е имало опити за вмешателство в редакционната политика на медията им от Общината. 12,5% споделят, че всеки път се чувстват притеснени, когато отразяват дейността на Общината за това дали кметът или друг служител няма да остане доволен. Докато 25% само понякога. Половината от анкетираните твърдят, че ако медията им има договор с Община, винаги биха си позволил да задавате „неудобни въпроси“ или да изразят позиция, която е в синхрон с мнението на гражданите, но няма да се хареса на кмета или общински служители. Докато 37% биха сторили това само понякога. 50% твърдят, че, когато това се е случвало, от общинските администрации са ги търсили, за да внесат яснота, докато 12,5% заявяват, че не са допускали явна намеса. За 12,5% партиите оказват по-голям натиск върху медиите, докато 25 % смятат, че това са общините, а 25% - всички те – партии, общини и бизнес.

Според 62,5 на сто от анкетираните представители на медиите, инцидентно има опити за цензура от страна на определени общински администрации. 50 на сто споделят, че има случаи да си налагат автоцензура, но инцидентно.

87 на сто считат, че общините по-бързо ли реагират на сигналите, когато са подадени до медиите. 25% твърдят, че са получавали сигнали за корупция в общински администрации, а 37,5 на сто са отразявали такива случаи.

С еднакъв дял – от 25% са отговорилите на въпроса кой оказва по-голям натиск върху медиите – партиите, общините или бизнесът, че това са общините, както и че това са всички заедно. Според 12,5% това са партиите.

Всички анкетирани смятат, че медиите не трябва да се издържат от договорите за реклама и информационно обслужване от общините. Все пак 37,5% от анкетираните признават, че бюджетът на медията им зависи, макар и в малка степен, от договори с общините. Според 62% медиите категорично не са равнопоставени при сключването на договори с местните администрации. Други 12,5% предполагат, че е така. Едва 12,5% отвръщат, че медиите са равнопоставени при сключване на договори. Нито един не отговаря, че се чувства с ограничена свобода на словото. 37,5% от анкетираните твърдят, че не се чувстват так7а, а 25% отговарят „по-скоро „да“. 62,5 на сто твърдят, че проблем за медиите са както цензурата, така и автоцензурата.

Дадени са предложения как да се подобри работата на общините с медиите, както и за общуването на местните власти с гражданите: Някои нямат изобщо ПР, другите си качват нещата само във Фейсбук и медиите не си търсят интереса. Отношенията са доста разтрогнати в сравнение с близките години; По-чести срещи и по-бързи отговори на зададени въпроси; С достъп до медиите да конкретните специалисти; По-чести срещи на живо с възможност да се задават въпроси без да се чака нечие одобрение - брифинги, пресконференции, работни срещи; С назначаването на компетентен журналист, който е с постоянна връзка с медиите; Да има редовни срещи и брифинги; Трябва да се научат да постъпват отговорно към отправените от медиите въпроси, защото е в интерес както на гражданите, така и на самите тях: информацията е полезна, когато е навременна.

На въпрос каква препоръка биха дали на общинските администрации при общуването им с гражданите, журналистите отговарят: Да ги чуват и да възприемат, което няма да стане; Отворен диалог и конкретни решения по поставени проблеми в по-кратки срокове; Да се вслушва повече в исканията на гражданите; Да имат периодични срещи по райони в града както имаше подобна практика с общински съветници от определени политически групи; Да проучват проблема и търсят отговорност от виновникът от администрацията, който трябва бъде санкциониран по кодекса на труда; Да помнят, че гражданите са техният работодател.

Проектът “Гражданите и бизнесът - гарант за по-ефективно местно управление“ на „Про Нюз Добрич“ ЕООД се финансира от Фондация „Америка за България“ по програма „Следващите 10 – в подкрепа на значими идеи през следващите десет години“