На 22 октомври се отбелязва Международният ден за информираност относно заекването. Той е обявен през 1998 година и има за цел да повиши обществената осведоменост за заекващите хора, които са един процент от населението на света.

Международният ден за информираност относно заекването е специален световен ангажимент към:

• образоването на хората за това сложно разстройство

• работата за превенция на заекването при децата

• осведомеността, че има налична помощ

• насърчаване на изследвания за откриване на причините за заекването

Заекването е разстройство на плавността (или флуентността) на речта, което според някои изчисления засяга около 1 – 2% от населението след детска възраст. Според последните изследвания хроничното заекване е неврологично нарушение, но все още не е открита ясна причина, а по-скоро се наблюдава комбинация от различни фактори. Засега няма доказана ясна генетична причина или предразположение.

Заекването се проявява като речево нарушение, при което заекващият удължава или повтаря звуковете, сричките или думите или получава т.нар. речеви блокове, докато говори. Възможно е да се проявява както по-рядко в хода на речта, така и почти на всяка дума. Речевите блокове могат да бъдат с различни дължина, като е възможно да бъдат съпровождани и от тикове.

Причините за заекването са най-различни: от наследственост през силен стрес, който го „отключва“ (но не е негова причина), или като симптом на неврологично нарушение вследствие на органична травма. Заекването обаче не се появява като имитация на говора на човек, който заеква. Заекването не се причинява и от психологическа или емоционална травма, макар че може да се „отключи“ след преживяването на такава (психологическите модели, свързани със социализацията и управлението на социалната среда, са по-скоро инструменти за справяне със заекването, а не са негова причина).

Лекува ли се заекването?

Има редица терапии за управление на заекването, като повечето от онези, насочени към младежи и възрастни с хронично заекване, не се стремят да го отстранят, а да научат човека, който заеква, да се справя с него, със стресовите ситуации и с изискванията на социалния живот (тоест да направят заекването „приемливо“).

Как да общуваме с хората, които заекват?

Както с всички останали хора – старайте се да ги изслушвате, да поддържате контакт при общуването, не ги прекъсвайте и не им довършвайте думите.