С бурни аплодисменти започна концертът „Романс“ – вечер на романтичната музика и поезия с участието на Константин Димитров – цигулка, и Веселина Ботева – пиано. Събитието се състоя в Огледална зала „Нели Божкова“ и събра ценители на класическата музика и българската поезия.

Още с първите тонове на цигулката и пианото залата бе изпълнена с усещане за нежност и дълбока емоция. Константин Димитров и Веселина Ботева представиха музикални изпълнения, които деликатно се преплитаха с поетичното слово, създавайки атмосфера на интимност и съпреживяване.

Вечерта откри прочутото танго „Por una cabeza“ („За една глава“) от Карлос Гардел, в аранжимент на Джон Уилямс, последвано от кратко приветствие към публиката. В програмата прозвуча и „Размишление“ из операта „Таис“ от Жул Масне.

Музикалната част продължи с Любовната тема из филма „Ново кино Парадизо“ от Енио Мориконе, както и с виртуозните миниатюри на Фриц Крайслер – „Любовна радост“ и „Любовна мъка“. Публиката се наслади още на „Валсът на председателя“ из „Мемоарите на една гейша“ от Джон Уилямс (аранжимент Марио Число), „Вокализ“ от Сергей Рахманинов, както и на темпераментния „Испански танц“ от Гранадос – Крайслер.

Сред акцентите бяха също „Salut d’amour“ от Едуард Елгар, страстното „Обливион“ от Астор Пиацола, емоционалното танго „Джалузи“ от Якоб Гаде, българската творба „Севдана“ от Георги Златев-Черкин, както и виртуозните финални произведения „Hejre Kati“ („Танцът на Кати“) от Йеньо Хубай и „Чардаш“ от Виторио Монти.

Поетичните паузи между музикалните изпълнения бяха поверени на актьора Красимир Демирев. Той рецитира „Колко си хубава“ от Христо Фотев, „Сенки“ и „Две хубави очи“ от Пейо Яворов, „Прощално“ от Никола Вапцаров и „Аз искам да те помня все така“ от Димчо Дебелянов. Силата на словото се преплиташе с музиката, създавайки усещане за цялост и дълбока емоционалност.

Събитието бе организирано от Общински културен институт Добрич..